Янтра
Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 м) в Шипченска планина на Стара планина, на 1 220 м н.в. До градГаброво тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.
След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново — на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.
Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 — най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студенатечението ѝ става северозападно и между селата Белцов [[Джулюница]] Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-ти км), на 19 м н.в., на 1,7 км северозападно от село Кривина.
Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]Площта на водосборният басейн на Янтра е 7 861,6 км2, което представлява 1,0% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:
- на запад — с водоброрните басейн на река Осъм и малкият приток на Дунав — река Барата;
- на североизток и изток — с водосбрните басейни на реките Русенски Лом и Камчия;
- на юг — с водосборния басейн на река Марица, по-точно с водосборния басейн на река Тунджа.
Водосборният басейн на Янтра е 5-тият по големина в България след тези на Марица, Струма, Искър и Тунджа и обхваща цялата територия на Габровска област, 90% от територията на Великотърновска област, малка част от Ловешка област и Сливенска област, около 40% отТърговишка област и югозападната част на Русенска област.
Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Янтра е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.
Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
- → Бялата река
- → Сивяк
- ← Моторски дол
- ← Баландовски дол
- → Паничарка
- → Синкевица
- → Поряздере
- → Селското дере
- ← Белица 57 / 740
- → Дряновска река (Енчовска река) 59 / 336
- → Раковица
- ← Стара река (Лефеджи, Лефеджа) 92 / 2 458
- ← Карадере (Долно Карадере) 27 / 124
- ← Голяма река (Биюкдере) 75 / 864
- → Веселина (Джулюница) 70 / 882
- ← Златаришка река 57 / 187
- ← Костелска река (Марянска река) 20 / 92
- ← Бебровска река (Каменица) 35 / 187
- → Росица 164 / 2 262
- ← Граднишка река 21 / 23
- ← Чопарата 21 65
- → Крапец 34 / 140 (влива се в язовир "Александър Стамболийски")
- ← Негованка 46,3 / 172,7
- ← Бохот (Бохотя, Курудере) 32 / 99
- → Елийска река 32 / 262
- → Студена 45 / 413
- Средногодишен отток при гр. Габрово — 4,0 m3/s;
- Средногодишен отток при гр. Велико Търново — 11,9 m3/s;
- Средногодишен отток при с. Каранци — 36,8 m3/s.
Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина — януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.
Селища[редактиране | edit source]По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села:
- Община Габрово — град Габрово;
- Община Дряново — Янтра;
- Община Велико Търново — Ветринци, Пушево, Леденик, Шемшево, град Велико Търново, Самоводене;
- Община Горна Оряховица — Първомайци, град Горна Оряховица, Правда, град Долна Оряховица, Върбица, Драганово;
- Община Полски Тръмбеш — Петко Каравелово, Каранци;
- Бяла — Полско Косово, град Бяла, Стърмен, Ботров;
- Община Ценово — Долна Студена, Белцов, Джулюница, Беляново, Новград, Кривина.