Реките в България
Реките в България

Янтра

Янтра

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 м) в Шипченска планина на Стара планина, на 1 220 м н.в. До градГаброво тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.

След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново — на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.

Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 — най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студенатечението ѝ става северозападно и между селата Белцов [[Джулюница]] Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-ти км), на 19 м н.в., на 1,7 км северозападно от село Кривина.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на Янтра е 7 861,6 км2, което представлява 1,0% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад — с водоброрните басейн на река Осъм и малкият приток на Дунав — река Барата;
  • на североизток и изток — с водосбрните басейни на реките Русенски Лом и Камчия;
  • на юг — с водосборния басейн на река Марица, по-точно с водосборния басейн на река Тунджа.

Водосборният басейн на Янтра е 5-тият по големина в България след тези на Марица, Струма, Искър и Тунджа и обхваща цялата територия на Габровска област, 90% от територията на Великотърновска област, малка част от Ловешка област и Сливенска област, около 40% отТърговишка област и югозападната част на Русенска област.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Янтра е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Бялата река
  • → Сивяк
  • ← Моторски дол
  • ← Баландовски дол
  • → Паничарка
  • → Синкевица
  • → Поряздере
  • → Селското дере
  • ← Белица 57 / 740
Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина — януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.

Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села:

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg