Тунджа

Тунджа

Река Тунджа води началото си от 2083 м н.в. под името Селска река, на 250 м южно от връх Юрушка Грамада (2136 м) в Калоферска планина на Стара планина. До град Калофер тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50-60 м. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма — 1,5-2,0 м/сек.

В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово достига до 3-4 км, след което се стеснява до 1 км. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по близо до северните склонове на Сърнена Средна гора. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20-25 м, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 м, скорост на течението 1-1,5 м/сек и надлъжен наклон около 1,5‰.

Между селата Виден и Бузовград долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село Копринка достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир "Копринка", след което отново се разширява до около 1 км. В този участък коритото е широко около 28-30 м, скоростта на течението 1 м/сек, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.

След Бузовград долината на реката става много широка, като на места достига до 5-7 км. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град Николаево, където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата Ягода и Зимница, на места се разделя на ръкави, а средният наклоно е около 1,5‰.

В Межденишкия пролом (между рида Межденик на север и Сърнена Средна гора на юг, дълъг около 45 км) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60-100 м, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир "Жребчево". След язовира и две малки долинни разширения до 500-800 м, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰.

При село Бинкос Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 км. Долината ѝ става широка към 2-3 км, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 км.

Югоизточно от село Желю войвода реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град Ямбол Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река Мочурица и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След Ямбол реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село Коневец Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховски поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40-50 м със средна дълбочина 1-1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчлива, а в района на късия пролом — от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰.

След село Княжево Тунджа навлиза в дългия и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Проломът е тесен, 100-200 м, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем и малко уширение от 0,8-1,0 км, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 м, със средна дълбочина от 1-2 м.

Източно от село Маточина Тунджа напуска пределите на България и навлиза в Турция. Преди това около 10 км по течението на реката преминава участък от държавната граница между България и Турция. Влива се отляво в река Марица на 32 м н.в. в чертите на град Одрин.

Водосборен басейн, граници, притоци

Площта на водосборният басейн на Тунджа възлиза на 8429 км2, което представлява 15,9% от водосборния басейн на река Марица. От целия водосборен басейн на българска територия са 7884 км2, като обхваща части от 7 области: северната част на Област Стара Загора, централната част на Област Сливен, над 80% от Област Ямбол, източната част на Област Хасково, най северозападната част на Област Бургас, малка част от Област Пловдив (землището на град Калофер) и много малък участък от Област Габрово. Във водосборният басейн на реката се включват териториите на 19 общини, от които 10 броя изцяло и 9 броя частично, с 257 броя населени места и население от 488 хил. души (към 2003 г.).

Границите на водосборния басейн са следните:

От десния бряг на реката при устието ѝ границата се изкачва на североизток по южните разклонения на Сакар планина, южно от село Сладун (Община Свиленград) навлиза в българска територия и продължава на североизток по билото на планината до най-високия ѝ връх Вишеград (856 м). От там вододелът завива на север, слиза от Сакар, пресича Манастирските възвишения през най-високият им връх Градище (600 м) и северозападно от село Меден кладенец (Община Тунджа) достига до билото на Светиилийските възвишения. Продължава на северозапад по билото на възвишенията до най-високият им връх Острия чатал (416 м), завива на север и северно от село Старо село достига до билото на Сърнена Средна гора. От там границата продължава на запад по билото на планината, южно от град Калофер завива на север, преминава по планинския праг Стражата и се изкачва до връх Юрушка Грамада в Калоферска планина на Стара планина. В целия този описан участък водосборният басейн на Тунджа граничи с водосборните басейни на реките Кемал (в Турция), Каламица, Левченска река, Голяма река, Сазлийка, Омуровска река, Брезовска река и Стряма, всичките леви притоци на Марица.

От връх Юрушка Грамада на запад до прохода до прохода Вратник на изток вододелът следи билото на Стара планина, съответно билата на Калоферска планина, Шипченска планина, Тревненска планина и Елено-Твърдишка планина, като на север от него остават водосборните басейни на реките Осъм и Янтра от басейна на Дунав.

от прохода Вратник започва границата с водосборните басейни на реките, вливащи се директно в Черно мореКамчия, Айтоска река, Русокастренска река, Средецка река и Факийска река. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на Сливенска планина, Стидовска планина и Карнобатска планина и достига в последната до заличеното село Рътлина, където завива на юг. Достига до възвишението Хисар, минава по билото му на запад и продължава на югозапад до връх Асанбаир (515 м), най-високата точка на възвишението Бакаджици. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до полите на Странджа и се изкачва на билото ѝ на българо-турската граница източно от село Странджа, Община Болярово.

Около 15 км вододелът следи държавната граница с Турция на запад-югозапад по билото на Дервентските възвишения до най-високата им точка — връх Гюргенбаир (555 м). От върха вододелната граница завива юг-югозапад, преминава източно от град Лалапаша и достига до левия бряг на Тунджа при устието ѝ. В този си последен участък водосборният басейн на Тунджа граничи с водосборните басейни на реките Ергене и Сазлъдери, леви притоци на Марица.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg